разгулност

Речник на българския език

разгу̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разгулнуст
  • ръзгулност
  • ръзгулнуст
  • разгулнос
  • разгулнус
  • ръзгулнос
  • ръзгулнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-гул-ност
членувано раз-гул-ност-та
мн.ч. раз-гул-нос-ти
членувано раз-гул-нос-ти-те
звателна форма