разбуждам

Речник на българския език

разбу̀ждам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разбуждаш, несв. и разбудя, св. Събуждам, пробуждам напълно.

Грешни изписвания (3)

  • разбуждъм
  • ръзбуждам
  • ръзбуждъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-буж-дам раз-буж-да-ме
2 лице раз-буж-даш раз-буж-да-те
3 лице раз-буж-да раз-буж-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-буж-дах раз-буж-дах-ме
2 лице раз-буж-да раз-буж-дах-те
3 лице раз-буж-да раз-буж-да-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-буж-дах раз-буж-дах-ме
2 лице раз-буж-да-ше раз-буж-дах-те
3 лице раз-буж-да-ше раз-буж-да-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбуждал съм разбуждала съм разбуждало съм разбуждали сме
2 лице разбуждал си разбуждала си разбуждало си разбуждали сте
3 лице разбуждал е разбуждала е разбуждало е разбуждали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбуждал бях разбуждала бях разбуждало бяхме разбуждали
2 лице беше разбуждал беше разбуждала беше разбуждало бяхте разбуждали
3 лице беше разбуждал беше разбуждала беше разбуждало бяха разбуждали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбуждам ще разбуждаме
2 лице ще разбуждаш ще разбуждате
3 лице ще разбужда ще разбуждат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбуждал ще съм разбуждала ще съм разбуждало ще сме разбуждали
2 лице ще си разбуждал ще си разбуждала ще си разбуждало ще сте разбуждали
3 лице ще е разбуждал ще е разбуждала ще е разбуждало ще са разбуждали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбуждам щяхме да разбуждаме
2 лице щеше да разбуждаш щяхте да разбуждате
3 лице щеше да разбужда щяха да разбуждат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбуждал щях да съм разбуждала щях да съм разбуждало щяхме да сме разбуждали
2 лице щеше да си разбуждал щеше да си разбуждала щеше да си разбуждало щяхте да сте разбуждали
3 лице щеше да е разбуждал щеше да е разбуждала щеше да е разбуждало щяха да са разбуждали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбуждал съм разбуждала съм разбуждало съм разбуждали сме
2 лице разбуждал си разбуждала си разбуждало си разбуждали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбуждал съм разбуждала съм разбуждало съм разбуждали сме
2 лице разбуждал си разбуждала си разбуждало си разбуждали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбуждал била съм разбуждала било съм разбуждало били сме разбуждали
2 лице бил си разбуждал била си разбуждала било си разбуждало били сте разбуждали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбуждам щяла съм да разбуждам щяло съм да разбуждам щели сме да разбуждаме
2 лице щял си да разбуждаш щяла си да разбуждаш щяло си да разбуждаш щели сте да разбуждате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбуждал щяла съм да съм разбуждала щяло съм да съм разбуждало щели сме да сме разбуждали
2 лице щял си да си разбуждал щяла си да си разбуждала щяло си да си разбуждало щели сте да сте разбуждали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбуждал бих разбуждала бих разбуждало бихме разбуждали
2 лице би разбуждал би разбуждала би разбуждало бихте разбуждали
3 лице би разбуждал би разбуждала би разбуждало биха разбуждали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-буж-дай раз-буж-дай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-буж-дан
непълен член раз-буж-да-ния
пълен член раз-буж-да-ни-ят
женски род раз-буж-да-на
членувано раз-буж-да-на-та
среден род раз-буж-да-но
членувано раз-буж-да-но-то
множествено число раз-буж-да-ни
членувано раз-буж-да-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-буж-дал
непълен член раз-буж-да-лия
пълен член раз-буж-да-ли-ят
женски род раз-буж-да-ла
членувано раз-буж-да-ла-та
среден род раз-буж-да-ло
членувано раз-буж-да-ло-то
множествено число раз-буж-да-ли
членувано раз-буж-да-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-буж-дал
женски род раз-буж-да-ла
среден род раз-буж-да-ло
множествено число раз-буж-да-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-буж-дащ
непълен член раз-буж-да-щия
пълен член раз-буж-да-щи-ят
женски род раз-буж-да-ща
членувано раз-буж-да-ща-та
среден род раз-буж-да-що
членувано раз-буж-да-що-то
множествено число раз-буж-да-щи
членувано раз-буж-да-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-буж-дай-ки