разбудя

Речник на българския език

разбу̀дя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разбудиш, мин. св. разбудих, мин. прич. разбудил, св.вж. разбуждам.

Грешни изписвания (2)

  • разбудъ
  • ръзбудя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-дя раз-бу-дим
2 лице раз-бу-диш раз-бу-ди-те
3 лице раз-бу-ди раз-бу-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-дих раз-бу-дих-ме
2 лице раз-бу-ди раз-бу-дих-те
3 лице раз-бу-ди раз-бу-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бу-дех раз-бу-дех-ме
2 лице раз-бу-де-ше раз-бу-дех-те
3 лице раз-бу-де-ше раз-бу-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбудил съм разбудила съм разбудило съм разбудили сме
2 лице разбудил си разбудила си разбудило си разбудили сте
3 лице разбудил е разбудила е разбудило е разбудили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбудил бях разбудила бях разбудило бяхме разбудили
2 лице беше разбудил беше разбудила беше разбудило бяхте разбудили
3 лице беше разбудил беше разбудила беше разбудило бяха разбудили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбудя ще разбудим
2 лице ще разбудиш ще разбудите
3 лице ще разбуди ще разбудят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбудил ще съм разбудила ще съм разбудило ще сме разбудили
2 лице ще си разбудил ще си разбудила ще си разбудило ще сте разбудили
3 лице ще е разбудил ще е разбудила ще е разбудило ще са разбудили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбудя щяхме да разбудим
2 лице щеше да разбудиш щяхте да разбудите
3 лице щеше да разбуди щяха да разбудят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбудил щях да съм разбудила щях да съм разбудило щяхме да сме разбудили
2 лице щеше да си разбудил щеше да си разбудила щеше да си разбудило щяхте да сте разбудили
3 лице щеше да е разбудил щеше да е разбудила щеше да е разбудило щяха да са разбудили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбудел съм разбудела съм разбудело съм разбудели сме
2 лице разбудел си разбудела си разбудело си разбудели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбудил съм разбудила съм разбудило съм разбудили сме
2 лице разбудил си разбудила си разбудило си разбудили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбудил била съм разбудила било съм разбудило били сме разбудили
2 лице бил си разбудил била си разбудила било си разбудило били сте разбудили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбудя щяла съм да разбудя щяло съм да разбудя щели сме да разбудим
2 лице щял си да разбудиш щяла си да разбудиш щяло си да разбудиш щели сте да разбудите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбудил щяла съм да съм разбудила щяло съм да съм разбудило щели сме да сме разбудили
2 лице щял си да си разбудил щяла си да си разбудила щяло си да си разбудило щели сте да сте разбудили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбудил бих разбудила бих разбудило бихме разбудили
2 лице би разбудил би разбудила би разбудило бихте разбудили
3 лице би разбудил би разбудила би разбудило биха разбудили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бу-ди раз-бу-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-ден
непълен член раз-бу-де-ния
пълен член раз-бу-де-ни-ят
женски род раз-бу-де-на
членувано раз-бу-де-на-та
среден род раз-бу-де-но
членувано раз-бу-де-но-то
множествено число раз-бу-де-ни
членувано раз-бу-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-дил
непълен член раз-бу-ди-лия
пълен член раз-бу-ди-ли-ят
женски род раз-бу-ди-ла
членувано раз-бу-ди-ла-та
среден род раз-бу-ди-ло
членувано раз-бу-ди-ло-то
множествено число раз-бу-ди-ли
членувано раз-бу-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бу-дел
женски род раз-бу-де-ла
среден род раз-бу-де-ло
множествено число раз-бу-де-ли