разбуждах

Речник на българския език

1. разбуждах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разбуждах е производна форма на разбуждам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разбуждах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разбуждах е производна форма на разбуждам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).