радиатор

Речник на българския език

радиа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. радиатори, (два) радиатора, м.
1. Приспособление за отопление, което се състои от свързани метални кухини, през които преминава топла течност или пара. Маслен радиатор.
2. Прибор за охлаждане на течности на автомобилен двигател.

Грешни изписвания (7)

  • радеатор
  • радеатур
  • радиатур
  • ръдеатор
  • ръдеатур
  • ръдиатор
  • ръдиатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-а-тор
непълен член ра-ди-а-то-ра
пълен член ра-ди-а-то-рът
мн.ч. ра-ди-а-то-ри
членувано ра-ди-а-то-ри-те
бройна форма ра-ди-а-то-ра
звателна форма