отоплителен

Речник на българския език

отоплѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отоплѝтелна, отоплѝтелно, мн. отоплѝтелни, прил.
1. Който е предназначен за отопление. Отоплителни уреди.
2. През който се използва отопление. Отоплителен сезон.

Грешни изписвания (15)

  • отоплителин
  • отоплитилен
  • отоплитилин
  • отуплителен
  • отуплителин
  • отуплитилен
  • отуплитилин
  • утоплителен
  • утоплителин
  • утоплитилен
  • утоплитилин
  • утуплителен
  • утуплителин
  • утуплитилен
  • утуплитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. отоп-ли-те-лен
непълен член отоп-ли-тел-ния
пълен член отоп-ли-тел-ни-ят
ж. р. отоп-ли-тел-на
членувано отоп-ли-тел-на-та
ср. р. отоп-ли-тел-но
членувано отоп-ли-тел-но-то
мн. ч. отоп-ли-тел-ни
членувано отоп-ли-тел-ни-те