нагревател

Речник на българския език

нагрева̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

нагрева̀телят, нагрева̀теля, мн. нагрева̀тели, (два) нагрева̀теля, м. Уред, който служи за нагряване на нещо. Електрически нагревател.

Грешни изписвания (7)

  • нагреватил
  • нагривател
  • нагриватил
  • нъгревател
  • нъгреватил
  • нъгривател
  • нъгриватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наг-ре-ва-тел
непълен член наг-ре-ва-те-ля
пълен член наг-ре-ва-те-лят
мн.ч. наг-ре-ва-те-ли
членувано наг-ре-ва-те-ли-те
бройна форма наг-ре-ва-те-ля
звателна форма