първосвещѐник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. първосвещеници, м. Първи по сан свещеник; първожрец.прил. първосвещенически, първосвещеническа, първосвещеническо, мн. първосвещенически.
Грешни изписвания (16)
- първосвештеник
- парвосвещенек
- парвосвещеник
- парвосвищенек
- парвосвищеник
- парвусвещенек
- парвусвещеник
- парвусвищенек
- парвусвищеник
- първосвещенек
- първосвищенек
- първосвищеник
- първусвещенек
- първусвещеник
- първусвищенек
- първусвищеник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пър-вос-ве-ще-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пър-вос-ве-ще-ни-ка | |
| пълен член | пър-вос-ве-ще-ни-кът | |
| мн.ч. | пър-вос-ве-ще-ни-ци | |
| членувано | пър-вос-ве-ще-ни-ци-те | |
| бройна форма | пър-вос-ве-ще-ни-ци | |
| звателна форма | пър-вос-ве-ще-ни-ко | |