владика

Речник на българския език

владѝка съществително име, мъжки род (тип 38a) редактиране

Значение

мн. владѝки, м. Висше православно духовно лице; архиерей, епископ.

Грешни изписвания (3)

  • владикъ
  • влъдика
  • влъдикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-ди-ка
непълен член вла-ди-ка-та
пълен член вла-ди-ка-та
мн.ч. вла-ди-ци
членувано вла-ди-ци-те
бройна форма вла-ди-ци
звателна форма вла-ди-ко