архиерей

Речник на българския език

архиерѐй съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

архиерѐят, архиерѐя, мн. архиерѐи, м. Общата титла на висшите санове в православната църква (епископ, митрополит).
прил. архиерѐйски, архиерѐйска, архиерѐйско, мн. архиерѐйски.

Грешни изписвания (7)

  • археерей
  • археирей
  • архиирей
  • ърхеерей
  • ърхеирей
  • ърхиерей
  • ърхиирей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-хи-е-рей
непълен член ар-хи-е-рея
пълен член ар-хи-е-ре-ят
мн.ч. ар-хи-е-реи
членувано ар-хи-е-ре-и-те
бройна форма ар-хи-е-реи
звателна форма ар-хи-е-рею