епископ

Речник на българския език

епѝскоп съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. епѝскопи, м. Спец. Висше духовно лице в християнската църква.
прил. епѝскопски, епѝскопска, епѝскопско, мн. епѝскопски. Епископски сан.

Грешни изписвания (3)

  • епискуп
  • ипископ
  • ипискуп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епис-коп
непълен член епис-ко-па
пълен член епис-ко-път
мн.ч. епис-ко-пи
членувано епис-ко-пи-те
бройна форма епис-ко-пи
звателна форма епис-ко-пе