психопат

Речник на българския език

психопа̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. психопати, м. Човек с болна психика.

Грешни изписвания (3)

  • псехопат
  • псехупат
  • психупат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пси-хо-пат
непълен член пси-хо-па-та
пълен член пси-хо-па-тът
мн.ч. пси-хо-па-ти
членувано пси-хо-па-ти-те
бройна форма пси-хо-па-ти
звателна форма пси-хо-па-те