прокуден

Речник на българския език

1. проку̀ден некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

прокудена, прокудено, мн. прокудени, прил. Който е принуден да живее далеч от близки и роден край; изгонен.

Грешни изписвания (3)

  • прокудин
  • прукуден
  • прукудин

2. прокуден — мин. страд. прич. м. р.

прокуден е производна форма на прокудя (мин. страд. прич. м. р.).