прокобявам

Речник на българския език

прокобя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

прокобяваш, несв. и прокобя, св. Вещая нещастия, беди.

Грешни изписвания (7)

  • прокобявъм
  • прокубявам
  • прокубявъм
  • прукобявам
  • прукобявъм
  • прукубявам
  • прукубявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-ко-бя-вам про-ко-бя-ва-ме
2 лице про-ко-бя-ваш про-ко-бя-ва-те
3 лице про-ко-бя-ва про-ко-бя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-ко-бя-вах про-ко-бя-вах-ме
2 лице про-ко-бя-ва про-ко-бя-вах-те
3 лице про-ко-бя-ва про-ко-бя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-ко-бя-вах про-ко-бя-вах-ме
2 лице про-ко-бя-ва-ше про-ко-бя-вах-те
3 лице про-ко-бя-ва-ше про-ко-бя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокобявал съм прокобявала съм прокобявало съм прокобявали сме
2 лице прокобявал си прокобявала си прокобявало си прокобявали сте
3 лице прокобявал е прокобявала е прокобявало е прокобявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокобявал бях прокобявала бях прокобявало бяхме прокобявали
2 лице беше прокобявал беше прокобявала беше прокобявало бяхте прокобявали
3 лице беше прокобявал беше прокобявала беше прокобявало бяха прокобявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прокобявам ще прокобяваме
2 лице ще прокобяваш ще прокобявате
3 лице ще прокобява ще прокобяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокобявал ще съм прокобявала ще съм прокобявало ще сме прокобявали
2 лице ще си прокобявал ще си прокобявала ще си прокобявало ще сте прокобявали
3 лице ще е прокобявал ще е прокобявала ще е прокобявало ще са прокобявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прокобявам щяхме да прокобяваме
2 лице щеше да прокобяваш щяхте да прокобявате
3 лице щеше да прокобява щяха да прокобяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокобявал щях да съм прокобявала щях да съм прокобявало щяхме да сме прокобявали
2 лице щеше да си прокобявал щеше да си прокобявала щеше да си прокобявало щяхте да сте прокобявали
3 лице щеше да е прокобявал щеше да е прокобявала щеше да е прокобявало щяха да са прокобявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокобявал съм прокобявала съм прокобявало съм прокобявали сме
2 лице прокобявал си прокобявала си прокобявало си прокобявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокобявал съм прокобявала съм прокобявало съм прокобявали сме
2 лице прокобявал си прокобявала си прокобявало си прокобявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокобявал била съм прокобявала било съм прокобявало били сме прокобявали
2 лице бил си прокобявал била си прокобявала било си прокобявало били сте прокобявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокобявам щяла съм да прокобявам щяло съм да прокобявам щели сме да прокобяваме
2 лице щял си да прокобяваш щяла си да прокобяваш щяло си да прокобяваш щели сте да прокобявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокобявал щяла съм да съм прокобявала щяло съм да съм прокобявало щели сме да сме прокобявали
2 лице щял си да си прокобявал щяла си да си прокобявала щяло си да си прокобявало щели сте да сте прокобявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокобявал бих прокобявала бих прокобявало бихме прокобявали
2 лице би прокобявал би прокобявала би прокобявало бихте прокобявали
3 лице би прокобявал би прокобявала би прокобявало биха прокобявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-ко-бя-вай про-ко-бя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-ко-бя-ван
непълен член про-ко-бя-ва-ния
пълен член про-ко-бя-ва-ни-ят
женски род про-ко-бя-ва-на
членувано про-ко-бя-ва-на-та
среден род про-ко-бя-ва-но
членувано про-ко-бя-ва-но-то
множествено число про-ко-бя-ва-ни
членувано про-ко-бя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ко-бя-вал
непълен член про-ко-бя-ва-лия
пълен член про-ко-бя-ва-ли-ят
женски род про-ко-бя-ва-ла
членувано про-ко-бя-ва-ла-та
среден род про-ко-бя-ва-ло
членувано про-ко-бя-ва-ло-то
множествено число про-ко-бя-ва-ли
членувано про-ко-бя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ко-бя-вал
женски род про-ко-бя-ва-ла
среден род про-ко-бя-ва-ло
множествено число про-ко-бя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ко-бя-ващ
непълен член про-ко-бя-ва-щия
пълен член про-ко-бя-ва-щи-ят
женски род про-ко-бя-ва-ща
членувано про-ко-бя-ва-ща-та
среден род про-ко-бя-ва-що
членувано про-ко-бя-ва-що-то
множествено число про-ко-бя-ва-щи
членувано про-ко-бя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-ко-бя-вай-ки