прокобявал

Речник на българския език

1. прокобявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокобявал е производна форма на прокобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокобявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокобявал е производна форма на прокобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прокобявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прокобявал е производна форма на прокобявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прокобявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прокобявал е производна форма на прокобявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).