прокобявало

Речник на българския език

1. прокобявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокобявало е производна форма на прокобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокобявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокобявало е производна форма на прокобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокобявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прокобявало е производна форма на прокобявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прокобявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прокобявало е производна форма на прокобявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).