прокобявах

Речник на българския език

1. прокобявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прокобявах е производна форма на прокобявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. прокобявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прокобявах е производна форма на прокобявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).