прогърмя

Речник на българския език

прогърмя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • прогармйа
  • прогармйъ
  • прогърмйа
  • прогърмйъ
  • пругармйа
  • пругармйъ
  • пругърмйа
  • пругърмйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-гър-мя про-гър-мим
2 лице про-гър-миш про-гър-ми-те
3 лице про-гър-ми про-гър-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-гър-мях про-гър-мях-ме
2 лице про-гър-мя про-гър-мях-те
3 лице про-гър-мя про-гър-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-гър-мях про-гър-мях-ме
2 лице про-гър-ме-ше про-гър-мях-те
3 лице про-гър-ме-ше про-гър-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогърмял съм прогърмяла съм прогърмяло съм прогърмели сме
2 лице прогърмял си прогърмяла си прогърмяло си прогърмели сте
3 лице прогърмял е прогърмяла е прогърмяло е прогърмели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прогърмял бях прогърмяла бях прогърмяло бяхме прогърмели
2 лице беше прогърмял беше прогърмяла беше прогърмяло бяхте прогърмели
3 лице беше прогърмял беше прогърмяла беше прогърмяло бяха прогърмели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прогърмя ще прогърмим
2 лице ще прогърмиш ще прогърмите
3 лице ще прогърми ще прогърмят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прогърмял ще съм прогърмяла ще съм прогърмяло ще сме прогърмели
2 лице ще си прогърмял ще си прогърмяла ще си прогърмяло ще сте прогърмели
3 лице ще е прогърмял ще е прогърмяла ще е прогърмяло ще са прогърмели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прогърмя щяхме да прогърмим
2 лице щеше да прогърмиш щяхте да прогърмите
3 лице щеше да прогърми щяха да прогърмят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прогърмял щях да съм прогърмяла щях да съм прогърмяло щяхме да сме прогърмели
2 лице щеше да си прогърмял щеше да си прогърмяла щеше да си прогърмяло щяхте да сте прогърмели
3 лице щеше да е прогърмял щеше да е прогърмяла щеше да е прогърмяло щяха да са прогърмели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогърмял съм прогърмяла съм прогърмяло съм прогърмели сме
2 лице прогърмял си прогърмяла си прогърмяло си прогърмели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогърмял съм прогърмяла съм прогърмяло съм прогърмели сме
2 лице прогърмял си прогърмяла си прогърмяло си прогърмели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прогърмял била съм прогърмяла било съм прогърмяло били сме прогърмели
2 лице бил си прогърмял била си прогърмяла било си прогърмяло били сте прогърмели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прогърмя щяла съм да прогърмя щяло съм да прогърмя щели сме да прогърмим
2 лице щял си да прогърмиш щяла си да прогърмиш щяло си да прогърмиш щели сте да прогърмите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прогърмял щяла съм да съм прогърмяла щяло съм да съм прогърмяло щели сме да сме прогърмели
2 лице щял си да си прогърмял щяла си да си прогърмяла щяло си да си прогърмяло щели сте да сте прогърмели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прогърмял бих прогърмяла бих прогърмяло бихме прогърмели
2 лице би прогърмял би прогърмяла би прогърмяло бихте прогърмели
3 лице би прогърмял би прогърмяла би прогърмяло биха прогърмели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-гър-ми про-гър-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-гър-мял
непълен член про-гър-ме-лия
пълен член про-гър-ме-ли-ят
женски род про-гър-мя-ла
членувано про-гър-мя-ла-та
среден род про-гър-мя-ло
членувано про-гър-мя-ло-то
множествено число про-гър-ме-ли
членувано про-гър-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-гър-мял
женски род про-гър-мя-ла
среден род про-гър-мя-ло
множествено число про-гър-ме-ли