прогърмял

Речник на българския език

1. прогърмял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогърмял е производна форма на прогърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогърмял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогърмял е производна форма на прогърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прогърмял — мин. деят. св. прич. м. р.

прогърмял е производна форма на прогърмя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прогърмял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прогърмял е производна форма на прогърмя (мин. деят. несв. прич. м. р.).