прогърмяло

Речник на българския език

1. прогърмяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогърмяло е производна форма на прогърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прогърмяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогърмяло е производна форма на прогърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прогърмяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прогърмяло е производна форма на прогърмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прогърмяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прогърмяло е производна форма на прогърмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).