прогърмели

Речник на българския език

1. прогърмели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прогърмели е производна форма на прогърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прогърмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прогърмели е производна форма на прогърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прогърмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прогърмели е производна форма на прогърмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прогърмели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прогърмели е производна форма на прогърмя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).