проговарям

Речник на българския език

прогова̀рям непреходен глагол от несвършен вид (тип 187ii) редактиране

Значение

проговаряш, несв. и проговоря, св.
1. Започвам да говоря, научавам се да говоря.
2. Продумвам, казвам. Няма ли да проговориш най-сетне.

Грешни изписвания (4)

  • проговаръм
  • прогуварям
  • пруговарям
  • пругуварям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-го-ва-рям про-го-ва-ря-ме
2 лице про-го-ва-ряш про-го-ва-ря-те
3 лице про-го-ва-ря про-го-ва-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-го-ва-рях про-го-ва-рях-ме
2 лице про-го-ва-ря про-го-ва-рях-те
3 лице про-го-ва-ря про-го-ва-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-го-ва-рях про-го-ва-рях-ме
2 лице про-го-ва-ря-ше про-го-ва-рях-те
3 лице про-го-ва-ря-ше про-го-ва-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проговарял съм проговаряла съм проговаряло съм проговаряли сме
2 лице проговарял си проговаряла си проговаряло си проговаряли сте
3 лице проговарял е проговаряла е проговаряло е проговаряли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях проговарял бях проговаряла бях проговаряло бяхме проговаряли
2 лице беше проговарял беше проговаряла беше проговаряло бяхте проговаряли
3 лице беше проговарял беше проговаряла беше проговаряло бяха проговаряли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще проговарям ще проговаряме
2 лице ще проговаряш ще проговаряте
3 лице ще проговаря ще проговарят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм проговарял ще съм проговаряла ще съм проговаряло ще сме проговаряли
2 лице ще си проговарял ще си проговаряла ще си проговаряло ще сте проговаряли
3 лице ще е проговарял ще е проговаряла ще е проговаряло ще са проговаряли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да проговарям щяхме да проговаряме
2 лице щеше да проговаряш щяхте да проговаряте
3 лице щеше да проговаря щяха да проговарят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм проговарял щях да съм проговаряла щях да съм проговаряло щяхме да сме проговаряли
2 лице щеше да си проговарял щеше да си проговаряла щеше да си проговаряло щяхте да сте проговаряли
3 лице щеше да е проговарял щеше да е проговаряла щеше да е проговаряло щяха да са проговаряли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проговарял съм проговаряла съм проговаряло съм проговаряли сме
2 лице проговарял си проговаряла си проговаряло си проговаряли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проговарял съм проговаряла съм проговаряло съм проговаряли сме
2 лице проговарял си проговаряла си проговаряло си проговаряли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм проговарял била съм проговаряла било съм проговаряло били сме проговаряли
2 лице бил си проговарял била си проговаряла било си проговаряло били сте проговаряли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да проговарям щяла съм да проговарям щяло съм да проговарям щели сме да проговаряме
2 лице щял си да проговаряш щяла си да проговаряш щяло си да проговаряш щели сте да проговаряте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм проговарял щяла съм да съм проговаряла щяло съм да съм проговаряло щели сме да сме проговаряли
2 лице щял си да си проговарял щяла си да си проговаряла щяло си да си проговаряло щели сте да сте проговаряли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих проговарял бих проговаряла бих проговаряло бихме проговаряли
2 лице би проговарял би проговаряла би проговаряло бихте проговаряли
3 лице би проговарял би проговаряла би проговаряло биха проговаряли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-го-ва-ряй про-го-ва-ряй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-го-ва-рял
непълен член про-го-ва-ря-лия
пълен член про-го-ва-ря-ли-ят
женски род про-го-ва-ря-ла
членувано про-го-ва-ря-ла-та
среден род про-го-ва-ря-ло
членувано про-го-ва-ря-ло-то
множествено число про-го-ва-ря-ли
членувано про-го-ва-ря-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-го-ва-рял
женски род про-го-ва-ря-ла
среден род про-го-ва-ря-ло
множествено число про-го-ва-ря-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-го-ва-рящ
непълен член про-го-ва-ря-щия
пълен член про-го-ва-ря-щи-ят
женски род про-го-ва-ря-ща
членувано про-го-ва-ря-ща-та
среден род про-го-ва-ря-що
членувано про-го-ва-ря-що-то
множествено число про-го-ва-ря-щи
членувано про-го-ва-ря-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-го-ва-ряй-ки