притуря

Речник на българския език

1. приту̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

притуриш, мин. св. притурих, мин. прич. притурил, св.вж. притурвам.

Грешни изписвания (2)

  • притуръ
  • претуря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице при-ту-ря при-ту-рим
2 лице при-ту-риш при-ту-ри-те
3 лице при-ту-ри при-ту-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице при-ту-рих при-ту-рих-ме
2 лице при-ту-ри при-ту-рих-те
3 лице при-ту-ри при-ту-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице при-ту-рех при-ту-рех-ме
2 лице при-ту-ре-ше при-ту-рех-те
3 лице при-ту-ре-ше при-ту-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице притурил съм притурила съм притурило съм притурили сме
2 лице притурил си притурила си притурило си притурили сте
3 лице притурил е притурила е притурило е притурили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях притурил бях притурила бях притурило бяхме притурили
2 лице беше притурил беше притурила беше притурило бяхте притурили
3 лице беше притурил беше притурила беше притурило бяха притурили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще притуря ще притурим
2 лице ще притуриш ще притурите
3 лице ще притури ще притурят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм притурил ще съм притурила ще съм притурило ще сме притурили
2 лице ще си притурил ще си притурила ще си притурило ще сте притурили
3 лице ще е притурил ще е притурила ще е притурило ще са притурили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да притуря щяхме да притурим
2 лице щеше да притуриш щяхте да притурите
3 лице щеше да притури щяха да притурят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм притурил щях да съм притурила щях да съм притурило щяхме да сме притурили
2 лице щеше да си притурил щеше да си притурила щеше да си притурило щяхте да сте притурили
3 лице щеше да е притурил щеше да е притурила щеше да е притурило щяха да са притурили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице притурел съм притурела съм притурело съм притурели сме
2 лице притурел си притурела си притурело си притурели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице притурил съм притурила съм притурило съм притурили сме
2 лице притурил си притурила си притурило си притурили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм притурил била съм притурила било съм притурило били сме притурили
2 лице бил си притурил била си притурила било си притурило били сте притурили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да притуря щяла съм да притуря щяло съм да притуря щели сме да притурим
2 лице щял си да притуриш щяла си да притуриш щяло си да притуриш щели сте да притурите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм притурил щяла съм да съм притурила щяло съм да съм притурило щели сме да сме притурили
2 лице щял си да си притурил щяла си да си притурила щяло си да си притурило щели сте да сте притурили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих притурил бих притурила бих притурило бихме притурили
2 лице би притурил би притурила би притурило бихте притурили
3 лице би притурил би притурила би притурило биха притурили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
при-ту-ри при-ту-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род при-ту-рен
непълен член при-ту-ре-ния
пълен член при-ту-ре-ни-ят
женски род при-ту-ре-на
членувано при-ту-ре-на-та
среден род при-ту-ре-но
членувано при-ту-ре-но-то
множествено число при-ту-ре-ни
членувано при-ту-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-ту-рил
непълен член при-ту-ри-лия
пълен член при-ту-ри-ли-ят
женски род при-ту-ри-ла
членувано при-ту-ри-ла-та
среден род при-ту-ри-ло
членувано при-ту-ри-ло-то
множествено число при-ту-ри-ли
членувано при-ту-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-ту-рел
женски род при-ту-ре-ла
среден род при-ту-ре-ло
множествено число при-ту-ре-ли

2. притуря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притуря е производна форма на притурям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. притуря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притуря е производна форма на притурям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. притуря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притуря е производна форма на притурям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).