притурят

Речник на българския език

1. притурят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

притурят е производна форма на притурям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притурят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

притурят е производна форма на притуря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).