притурили

Речник на българския език

1. притурили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

притурили е производна форма на притуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притурили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

притурили е производна форма на притуря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).