притурило е

Речник на българския език

1. притурило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притурило е е производна форма на притуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притурило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притурило е е производна форма на притуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).