привечер

Речник на българския език

1. прѝвечер съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

1. Същ. привечерта, мн. привечери, ж. Времето преди вечерта.
2. Нареч. По време преди вечерта; надвечер. Ще се върна привечер.
прил. привечерен, привечерна, привечерно, мн. привечерни.

Грешни изписвания (3)

  • привечир
  • привичер
  • привичир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ве-чер
членувано при-ве-чер-та
мн.ч. при-ве-че-ри
членувано при-ве-че-ри-те
звателна форма

2. прѝвечер наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • привечир
  • привичер
  • привичир