прадядо

Речник на българския език

пра̀дядо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. пра̀дядовци, м. Баща на дядото или на бабата.

Грешни изписвания (3)

  • прадъдо
  • прадъду
  • прадяду

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-дя-до
непълен член пра-дя-до-то
пълен член пра-дя-до-то
мн.ч. пра-дя-дов-ци
членувано пра-дя-дов-ци-те
бройна форма пра-дя-дов-ци
звателна форма пра-дя-до