праотец

Речник на българския език

пра̀отец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. пра̀отци, м. Родоначалник (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • праотиц
  • праутец
  • праутиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-о-тец
непълен член пра-о-те-ца
пълен член пра-о-те-цът
мн.ч. пра-от-ци
членувано пра-от-ци-те
бройна форма пра-от-ци
звателна форма пра-о-те-цо