прародител

Речник на българския език

пра̀родител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пра̀родителят, пра̀родителя, мн. пра̀родители, м. Най-стар в рода; родоначалник, праотец.
прил. пра̀родителски, пра̀родителска, пра̀родителско, мн. пра̀родителски.

Грешни изписвания (7)

  • прародетел
  • прародетил
  • прародитил
  • прарудетел
  • прарудетил
  • прарудител
  • прарудитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-ро-ди-тел
непълен член пра-ро-ди-те-ля
пълен член пра-ро-ди-те-лят
мн.ч. пра-ро-ди-те-ли
членувано пра-ро-ди-те-ли-те
бройна форма пра-ро-ди-те-ли
звателна форма пра-ро-ди-те-лю