поход

Речник на българския език

по̀ход — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀ходи, (два) по̀хода, м. Организирано придвижване на група лица с определени цели. Военен поход. Туристически поход.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • похот
  • похут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ход
непълен член по-хо-да
пълен член по-хо-дът
мн.ч. по-хо-ди
членувано по-хо-ди-те
бройна форма по-хо-да
звателна форма —

Връзки