окупация

Речник на българския език

окупа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. окупа̀ции, ж.
1. Временно завладяване на чужда територия чрез военна сила.
2. Временно блокиране на граждански обект поради несъгласие с работодателя или в знак на обществен протест.

Грешни изписвания (23)

  • окопацеа
  • окопацеъ
  • окопацея
  • окопациа
  • окопациъ
  • окопация
  • окупацеа
  • окупацеъ
  • окупацея
  • окупациа
  • окупациъ
  • укопацеа
  • укопацеъ
  • укопацея
  • укопациа
  • укопациъ
  • укопация
  • укупацеа
  • укупацеъ
  • укупацея
  • укупациа
  • укупациъ
  • укупация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оку-па-ция
членувано оку-па-ци-я-та
мн.ч. оку-па-ции
членувано оку-па-ци-и-те
звателна форма