марш

Речник на българския език

марш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ма̀ршът, ма̀рша, мн. ма̀ршове, (два) ма̀рша, м.
1. Строево ходене с определен отсечен ритъм.
2. Музикално произведение в такт 3/4 или 4/4, предназначено за съпровождане на колективно шествие с ритмична стъпка. Погребален марш. Сватбен марш.
прил. ма̀ршов, ма̀ршова, ма̀ршово, мн. ма̀ршови. Маршова стъпка.



междум.
1. Команда за потегляне: Тръгвай! Върви! Ходом марш!
2. Грубо. Махай се! Отивай! Марш вкъщи! Марш от стаята ми!

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. марш
непълен член мар-ша
пълен член мар-шът
мн.ч. мар-шо-ве
членувано мар-шо-ве-те
бройна форма мар-ша
звателна форма