потенциа̀л
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Величина, която характеризира състоянието на силово поле в дадена точка.
2. Прен. Съвкупност от необходими за реализирането на някаква цел средства, източници и др., които са готови да влязат в действие. Научен потенциал.
1. Спец. Величина, която характеризира състоянието на силово поле в дадена точка.
2. Прен. Съвкупност от необходими за реализирането на някаква цел средства, източници и др., които са готови да влязат в действие. Научен потенциал.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- потенцеал
- потинцеал
- потинциал
- путенцеал
- путенциал
- путинцеал
- путинциал
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-тен-ци-ал | |
|---|---|---|
| непълен член | по-тен-ци-а-ла | |
| пълен член | по-тен-ци-а-лът | |
| мн.ч. | по-тен-ци-а-ли | |
| членувано | по-тен-ци-а-ли-те | |
| бройна форма | по-тен-ци-а-ла | |
| звателна форма | — | |