постен

Речник на българския език

по̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

по̀стна, по̀стно, мн. по̀стни, прил.
1. За храна — който не съдържа животински продукти. Постно ядене.
2. Който не е достатъчно мазен. Постно месо.
3. В който се пости. Постен ден.
4. Прен. Разг. Който е безинтересен, скучен, сух. Постно слово.

Грешни изписвания (1)

  • постин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пос-тен
непълен член пос-т-ния
пълен член пос-т-ни-ят
ж. р. пос-т-на
членувано пос-т-на-та
ср. р. пос-т-но
членувано пос-т-но-то
мн. ч. пос-т-ни
членувано пос-т-ни-те