постановявам

Речник на българския език

постановя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

постановя̀ваш, несв. и постановя̀, св.; какво. Издавам постановление.

Грешни изписвания (15)

  • постановявъм
  • постанувявам
  • постанувявъм
  • постъновявам
  • постъновявъм
  • постънувявам
  • постънувявъм
  • пустановявам
  • пустановявъм
  • пустанувявам
  • пустанувявъм
  • пустъновявам
  • пустъновявъм
  • пустънувявам
  • пустънувявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пос-та-но-вя-вам пос-та-но-вя-ва-ме
2 лице пос-та-но-вя-ваш пос-та-но-вя-ва-те
3 лице пос-та-но-вя-ва пос-та-но-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пос-та-но-вя-вах пос-та-но-вя-вах-ме
2 лице пос-та-но-вя-ва пос-та-но-вя-вах-те
3 лице пос-та-но-вя-ва пос-та-но-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пос-та-но-вя-вах пос-та-но-вя-вах-ме
2 лице пос-та-но-вя-ва-ше пос-та-но-вя-вах-те
3 лице пос-та-но-вя-ва-ше пос-та-но-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановявал съм постановявала съм постановявало съм постановявали сме
2 лице постановявал си постановявала си постановявало си постановявали сте
3 лице постановявал е постановявала е постановявало е постановявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях постановявал бях постановявала бях постановявало бяхме постановявали
2 лице беше постановявал беше постановявала беше постановявало бяхте постановявали
3 лице беше постановявал беше постановявала беше постановявало бяха постановявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще постановявам ще постановяваме
2 лице ще постановяваш ще постановявате
3 лице ще постановява ще постановяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм постановявал ще съм постановявала ще съм постановявало ще сме постановявали
2 лице ще си постановявал ще си постановявала ще си постановявало ще сте постановявали
3 лице ще е постановявал ще е постановявала ще е постановявало ще са постановявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да постановявам щяхме да постановяваме
2 лице щеше да постановяваш щяхте да постановявате
3 лице щеше да постановява щяха да постановяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм постановявал щях да съм постановявала щях да съм постановявало щяхме да сме постановявали
2 лице щеше да си постановявал щеше да си постановявала щеше да си постановявало щяхте да сте постановявали
3 лице щеше да е постановявал щеше да е постановявала щеше да е постановявало щяха да са постановявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановявал съм постановявала съм постановявало съм постановявали сме
2 лице постановявал си постановявала си постановявало си постановявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановявал съм постановявала съм постановявало съм постановявали сме
2 лице постановявал си постановявала си постановявало си постановявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм постановявал била съм постановявала било съм постановявало били сме постановявали
2 лице бил си постановявал била си постановявала било си постановявало били сте постановявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да постановявам щяла съм да постановявам щяло съм да постановявам щели сме да постановяваме
2 лице щял си да постановяваш щяла си да постановяваш щяло си да постановяваш щели сте да постановявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм постановявал щяла съм да съм постановявала щяло съм да съм постановявало щели сме да сме постановявали
2 лице щял си да си постановявал щяла си да си постановявала щяло си да си постановявало щели сте да сте постановявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих постановявал бих постановявала бих постановявало бихме постановявали
2 лице би постановявал би постановявала би постановявало бихте постановявали
3 лице би постановявал би постановявала би постановявало биха постановявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пос-та-но-вя-вай пос-та-но-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род пос-та-но-вя-ван
непълен член пос-та-но-вя-ва-ния
пълен член пос-та-но-вя-ва-ни-ят
женски род пос-та-но-вя-ва-на
членувано пос-та-но-вя-ва-на-та
среден род пос-та-но-вя-ва-но
членувано пос-та-но-вя-ва-но-то
множествено число пос-та-но-вя-ва-ни
членувано пос-та-но-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-та-но-вя-вал
непълен член пос-та-но-вя-ва-лия
пълен член пос-та-но-вя-ва-ли-ят
женски род пос-та-но-вя-ва-ла
членувано пос-та-но-вя-ва-ла-та
среден род пос-та-но-вя-ва-ло
членувано пос-та-но-вя-ва-ло-то
множествено число пос-та-но-вя-ва-ли
членувано пос-та-но-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-та-но-вя-вал
женски род пос-та-но-вя-ва-ла
среден род пос-та-но-вя-ва-ло
множествено число пос-та-но-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-та-но-вя-ващ
непълен член пос-та-но-вя-ва-щия
пълен член пос-та-но-вя-ва-щи-ят
женски род пос-та-но-вя-ва-ща
членувано пос-та-но-вя-ва-ща-та
среден род пос-та-но-вя-ва-що
членувано пос-та-но-вя-ва-що-то
множествено число пос-та-но-вя-ва-щи
членувано пос-та-но-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

пос-та-но-вя-вай-ки