постановя

Речник на българския език

постановя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

постановѝш, мин. св. постановѝх, мин. прич. постановѝл, св.вж. постановявам.

Грешни изписвания (16)

  • постановйа
  • постановйъ
  • постанувйа
  • постанувйъ
  • постъновйа
  • постъновйъ
  • постънувйа
  • постънувйъ
  • пустановйа
  • пустановйъ
  • пустанувйа
  • пустанувйъ
  • пустъновйа
  • пустъновйъ
  • пустънувйа
  • пустънувйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пос-та-но-вя пос-та-но-вим
2 лице пос-та-но-виш пос-та-но-ви-те
3 лице пос-та-но-ви пос-та-но-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пос-та-но-вих пос-та-но-вих-ме
2 лице пос-та-но-ви пос-та-но-вих-те
3 лице пос-та-но-ви пос-та-но-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пос-та-но-вях пос-та-но-вях-ме
2 лице пос-та-но-ве-ше пос-та-но-вях-те
3 лице пос-та-но-ве-ше пос-та-но-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановил съм постановила съм постановило съм постановили сме
2 лице постановил си постановила си постановило си постановили сте
3 лице постановил е постановила е постановило е постановили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях постановил бях постановила бях постановило бяхме постановили
2 лице беше постановил беше постановила беше постановило бяхте постановили
3 лице беше постановил беше постановила беше постановило бяха постановили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще постановя ще постановим
2 лице ще постановиш ще постановите
3 лице ще постанови ще постановят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм постановил ще съм постановила ще съм постановило ще сме постановили
2 лице ще си постановил ще си постановила ще си постановило ще сте постановили
3 лице ще е постановил ще е постановила ще е постановило ще са постановили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да постановя щяхме да постановим
2 лице щеше да постановиш щяхте да постановите
3 лице щеше да постанови щяха да постановят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм постановил щях да съм постановила щях да съм постановило щяхме да сме постановили
2 лице щеше да си постановил щеше да си постановила щеше да си постановило щяхте да сте постановили
3 лице щеше да е постановил щеше да е постановила щеше да е постановило щяха да са постановили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановял съм постановяла съм постановяло съм постановели сме
2 лице постановял си постановяла си постановяло си постановели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановил съм постановила съм постановило съм постановили сме
2 лице постановил си постановила си постановило си постановили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм постановил била съм постановила било съм постановило били сме постановили
2 лице бил си постановил била си постановила било си постановило били сте постановили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да постановя щяла съм да постановя щяло съм да постановя щели сме да постановим
2 лице щял си да постановиш щяла си да постановиш щяло си да постановиш щели сте да постановите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм постановил щяла съм да съм постановила щяло съм да съм постановило щели сме да сме постановили
2 лице щял си да си постановил щяла си да си постановила щяло си да си постановило щели сте да сте постановили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих постановил бих постановила бих постановило бихме постановили
2 лице би постановил би постановила би постановило бихте постановили
3 лице би постановил би постановила би постановило биха постановили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пос-та-но-ви пос-та-но-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род пос-та-но-вен
непълен член пос-та-но-ве-ния
пълен член пос-та-но-ве-ни-ят
женски род пос-та-но-ве-на
членувано пос-та-но-ве-на-та
среден род пос-та-но-ве-но
членувано пос-та-но-ве-но-то
множествено число пос-та-но-ве-ни
членувано пос-та-но-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-та-но-вил
непълен член пос-та-но-ви-лия
пълен член пос-та-но-ви-ли-ят
женски род пос-та-но-ви-ла
членувано пос-та-но-ви-ла-та
среден род пос-та-но-ви-ло
членувано пос-та-но-ви-ло-то
множествено число пос-та-но-ви-ли
членувано пос-та-но-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-та-но-вял
женски род пос-та-но-вя-ла
среден род пос-та-но-вя-ло
множествено число пос-та-но-ве-ли