постановил си

Речник на българския език

1. постановил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

постановил си е производна форма на постановя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. постановил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

постановил си е производна форма на постановя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).