постановявало

Речник на българския език

1. постановявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постановявало е производна форма на постановявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постановявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постановявало е производна форма на постановявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. постановявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

постановявало е производна форма на постановявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. постановявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постановявало е производна форма на постановявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).