поспоря

Речник на българския език

поспоря непреходен глагол от свършен вид (тип 173it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поспоръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пос-по-ря пос-по-рим
2 лице пос-по-риш пос-по-ри-те
3 лице пос-по-ри пос-по-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пос-по-рих пос-по-рих-ме
2 лице пос-по-ри пос-по-рих-те
3 лице пос-по-ри пос-по-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пос-по-рех пос-по-рех-ме
2 лице пос-по-ре-ше пос-по-рех-те
3 лице пос-по-ре-ше пос-по-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поспорил съм поспорила съм поспорило съм поспорили сме
2 лице поспорил си поспорила си поспорило си поспорили сте
3 лице поспорил е поспорила е поспорило е поспорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поспорил бях поспорила бях поспорило бяхме поспорили
2 лице беше поспорил беше поспорила беше поспорило бяхте поспорили
3 лице беше поспорил беше поспорила беше поспорило бяха поспорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поспоря ще поспорим
2 лице ще поспориш ще поспорите
3 лице ще поспори ще поспорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поспорил ще съм поспорила ще съм поспорило ще сме поспорили
2 лице ще си поспорил ще си поспорила ще си поспорило ще сте поспорили
3 лице ще е поспорил ще е поспорила ще е поспорило ще са поспорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поспоря щяхме да поспорим
2 лице щеше да поспориш щяхте да поспорите
3 лице щеше да поспори щяха да поспорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поспорил щях да съм поспорила щях да съм поспорило щяхме да сме поспорили
2 лице щеше да си поспорил щеше да си поспорила щеше да си поспорило щяхте да сте поспорили
3 лице щеше да е поспорил щеше да е поспорила щеше да е поспорило щяха да са поспорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поспорел съм поспорела съм поспорело съм поспорели сме
2 лице поспорел си поспорела си поспорело си поспорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поспорил съм поспорила съм поспорило съм поспорили сме
2 лице поспорил си поспорила си поспорило си поспорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поспорил била съм поспорила било съм поспорило били сме поспорили
2 лице бил си поспорил била си поспорила било си поспорило били сте поспорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поспоря щяла съм да поспоря щяло съм да поспоря щели сме да поспорим
2 лице щял си да поспориш щяла си да поспориш щяло си да поспориш щели сте да поспорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поспорил щяла съм да съм поспорила щяло съм да съм поспорило щели сме да сме поспорили
2 лице щял си да си поспорил щяла си да си поспорила щяло си да си поспорило щели сте да сте поспорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поспорил бих поспорила бих поспорило бихме поспорили
2 лице би поспорил би поспорила би поспорило бихте поспорили
3 лице би поспорил би поспорила би поспорило биха поспорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пос-по-ри пос-по-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-по-рил
непълен член пос-по-ри-лия
пълен член пос-по-ри-ли-ят
женски род пос-по-ри-ла
членувано пос-по-ри-ла-та
среден род пос-по-ри-ло
членувано пос-по-ри-ло-то
множествено число пос-по-ри-ли
членувано пос-по-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пос-по-рел
женски род пос-по-ре-ла
среден род пос-по-ре-ло
множествено число пос-по-ре-ли