поспорило е

Речник на българския език

1. поспорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поспорило е е производна форма на поспоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поспорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поспорило е е производна форма на поспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).