поспорил е

Речник на българския език

1. поспорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поспорил е е производна форма на поспоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поспорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поспорил е е производна форма на поспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).