поспори

Речник на българския език

1. поспори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поспори е производна форма на поспоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поспори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поспори е производна форма на поспоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поспори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поспори е производна форма на поспоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поспори — повелително наклонение, ед. ч.

поспори е производна форма на поспоря (повелително наклонение, ед. ч.).