порта

Речник на българския език

1. по̀рта — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀рти, ж. Широка врата на двор, която е откъм улицата. Желязна порта.
• Висока порта. — ист. Правителството на Османската империя.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • портъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пор-та
членувано пор-та-та
мн.ч. пор-ти
членувано пор-ти-те
звателна форма —

2. порта — ед. ч. непълен член

порта е производна форма на порт (ед. ч. непълен член).

3. порта — бройна форма

порта е производна форма на порт (бройна форма).

Връзки