поомета

Речник на българския език

поомета преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-о-ме-та по-о-ме-тем
2 лице по-о-ме-теш по-о-ме-те-те
3 лице по-о-ме-те по-о-ме-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-о-ме-тох по-о-ме-тох-ме
2 лице по-о-ме-те по-о-ме-тох-те
3 лице по-о-ме-те по-о-ме-то-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-о-ме-тях по-о-ме-тях-ме
2 лице по-о-ме-те-ше по-о-ме-тях-те
3 лице по-о-ме-те-ше по-о-ме-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поомел съм поомела съм поомело съм поомели сме
2 лице поомел си поомела си поомело си поомели сте
3 лице поомел е поомела е поомело е поомели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поомел бях поомела бях поомело бяхме поомели
2 лице беше поомел беше поомела беше поомело бяхте поомели
3 лице беше поомел беше поомела беше поомело бяха поомели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поомета ще поометем
2 лице ще поометеш ще поометете
3 лице ще поомете ще поометат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поомел ще съм поомела ще съм поомело ще сме поомели
2 лице ще си поомел ще си поомела ще си поомело ще сте поомели
3 лице ще е поомел ще е поомела ще е поомело ще са поомели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поомета щяхме да поометем
2 лице щеше да поометеш щяхте да поометете
3 лице щеше да поомете щяха да поометат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поомел щях да съм поомела щях да съм поомело щяхме да сме поомели
2 лице щеше да си поомел щеше да си поомела щеше да си поомело щяхте да сте поомели
3 лице щеше да е поомел щеше да е поомела щеше да е поомело щяха да са поомели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поометял съм поометяла съм поометяло съм поометели сме
2 лице поометял си поометяла си поометяло си поометели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поомел съм поомела съм поомело съм поомели сме
2 лице поомел си поомела си поомело си поомели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поомел била съм поомела било съм поомело били сме поомели
2 лице бил си поомел била си поомела било си поомело били сте поомели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поомета щяла съм да поомета щяло съм да поомета щели сме да поометем
2 лице щял си да поометеш щяла си да поометеш щяло си да поометеш щели сте да поометете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поомел щяла съм да съм поомела щяло съм да съм поомело щели сме да сме поомели
2 лице щял си да си поомел щяла си да си поомела щяло си да си поомело щели сте да сте поомели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поомел бих поомела бих поомело бихме поомели
2 лице би поомел би поомела би поомело бихте поомели
3 лице би поомел би поомела би поомело биха поомели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-о-ме-ти по-о-ме-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-о-ме-тен
непълен член по-о-ме-те-ния
пълен член по-о-ме-те-ни-ят
женски род по-о-ме-те-на
членувано по-о-ме-те-на-та
среден род по-о-ме-те-но
членувано по-о-ме-те-но-то
множествено число по-о-ме-те-ни
членувано по-о-ме-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-о-мел
непълен член по-о-ме-лия
пълен член по-о-ме-ли-ят
женски род по-о-ме-ла
членувано по-о-ме-ла-та
среден род по-о-ме-ло
членувано по-о-ме-ло-то
множествено число по-о-ме-ли
членувано по-о-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-о-ме-тял
женски род по-о-ме-тя-ла
среден род по-о-ме-тя-ло
множествено число по-о-ме-те-ли