поомете

Речник на българския език

1. поомете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поомете е производна форма на поомета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поомете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поомете е производна форма на поомета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поомете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поомете е производна форма на поомета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).