поомела

Речник на българския език

1. поомела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поомела е производна форма на поомета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поомела — мин. деят. св. прич. ж. р.

поомела е производна форма на поомета (мин. деят. св. прич. ж. р.).