поомел е

Речник на българския език

1. поомел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поомел е е производна форма на поомета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поомел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поомел е е производна форма на поомета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).