понабавя

Речник на българския език

1. понаба̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • понъбавя
  • пунабавя
  • пунъбавя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-на-ба-вя по-на-ба-вим
2 лице по-на-ба-виш по-на-ба-ви-те
3 лице по-на-ба-ви по-на-ба-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-на-ба-вих по-на-ба-вих-ме
2 лице по-на-ба-ви по-на-ба-вих-те
3 лице по-на-ба-ви по-на-ба-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-на-ба-вех по-на-ба-вех-ме
2 лице по-на-ба-ве-ше по-на-ба-вех-те
3 лице по-на-ба-ве-ше по-на-ба-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабавил съм понабавила съм понабавило съм понабавили сме
2 лице понабавил си понабавила си понабавило си понабавили сте
3 лице понабавил е понабавила е понабавило е понабавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понабавил бях понабавила бях понабавило бяхме понабавили
2 лице беше понабавил беше понабавила беше понабавило бяхте понабавили
3 лице беше понабавил беше понабавила беше понабавило бяха понабавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще понабавя ще понабавим
2 лице ще понабавиш ще понабавите
3 лице ще понабави ще понабавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понабавил ще съм понабавила ще съм понабавило ще сме понабавили
2 лице ще си понабавил ще си понабавила ще си понабавило ще сте понабавили
3 лице ще е понабавил ще е понабавила ще е понабавило ще са понабавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да понабавя щяхме да понабавим
2 лице щеше да понабавиш щяхте да понабавите
3 лице щеше да понабави щяха да понабавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понабавил щях да съм понабавила щях да съм понабавило щяхме да сме понабавили
2 лице щеше да си понабавил щеше да си понабавила щеше да си понабавило щяхте да сте понабавили
3 лице щеше да е понабавил щеше да е понабавила щеше да е понабавило щяха да са понабавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабавел съм понабавела съм понабавело съм понабавели сме
2 лице понабавел си понабавела си понабавело си понабавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабавил съм понабавила съм понабавило съм понабавили сме
2 лице понабавил си понабавила си понабавило си понабавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понабавил била съм понабавила било съм понабавило били сме понабавили
2 лице бил си понабавил била си понабавила било си понабавило били сте понабавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понабавя щяла съм да понабавя щяло съм да понабавя щели сме да понабавим
2 лице щял си да понабавиш щяла си да понабавиш щяло си да понабавиш щели сте да понабавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понабавил щяла съм да съм понабавила щяло съм да съм понабавило щели сме да сме понабавили
2 лице щял си да си понабавил щяла си да си понабавила щяло си да си понабавило щели сте да сте понабавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понабавил бих понабавила бих понабавило бихме понабавили
2 лице би понабавил би понабавила би понабавило бихте понабавили
3 лице би понабавил би понабавила би понабавило биха понабавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-на-ба-ви по-на-ба-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-на-ба-вен
непълен член по-на-ба-ве-ния
пълен член по-на-ба-ве-ни-ят
женски род по-на-ба-ве-на
членувано по-на-ба-ве-на-та
среден род по-на-ба-ве-но
членувано по-на-ба-ве-но-то
множествено число по-на-ба-ве-ни
членувано по-на-ба-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-ба-вил
непълен член по-на-ба-ви-лия
пълен член по-на-ба-ви-ли-ят
женски род по-на-ба-ви-ла
членувано по-на-ба-ви-ла-та
среден род по-на-ба-ви-ло
членувано по-на-ба-ви-ло-то
множествено число по-на-ба-ви-ли
членувано по-на-ба-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-ба-вел
женски род по-на-ба-ве-ла
среден род по-на-ба-ве-ло
множествено число по-на-ба-ве-ли

2. понабавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понабавя е производна форма на понабавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. понабавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понабавя е производна форма на понабавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. понабавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понабавя е производна форма на понабавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).