понабави

Речник на българския език

1. понабави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понабави е производна форма на понабавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понабави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понабави е производна форма на понабавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понабави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понабави е производна форма на понабавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понабави — повелително наклонение, ед. ч.

понабави е производна форма на понабавя (повелително наклонение, ед. ч.).